Чашата на желанията, която няма напълване
Old beggar by Vasily Shebuev, 1808
Младият император обикалял със свитата си из владенията и на всички места народът падал ниско на земята в символ на респект към властелина. По негов знак понякога ковчежникът хвърлял шепа медни монети и народът се струпвал да ги събира. Неочаквано към него се насочил гордо изправен духовник с мръсни и одърпани одежди. Той държал една дървена чаша за подаяния в ръка. Стражата скочила да го спре, само че императорът дал знак да го оставят да приближи. Съвсем изненадващо за всички, младият император скочил от коня си, коленичил пред монаха и целунал крайчицата на окаяната му одежда.
– Добре пристигнал, баща – прошепнал радостно той.
– Не, сине, единствено минавам от тук.
– Но това са твоите владения, тате.
– Вече не, сине, в този момент са твои.
– Много си слаб, тате, какво да направя за теб, разреши ми да ти дам най-малко един кон.
– Знаеш, че съм дал обет да вървя пешком и да пребивавам в беднотия. Пусни няколко медни монети в чашата ми и това ще е изцяло задоволително.
– Ковчежник! Напълни тази чаша със злато, незабавно! – заповядал императорът.
– Откажи се, сине – усмихнал се монахът – не можеш да я напълниш, пусни единствено няколко дребни монети.
Започнал ковчежникът да цялостни чашата. Изсипал цялата торбичка, донесли втора, донесли чувал, след това втори, след това трети, а чашата все оставала празна.
– Що за дяволска чаша е тази, тате, та няма напълване?
– Щастлив съм, сине, че си доста по-прозорлив от мен! На теб ти трябваха единствено три чувала злато, с цел да схванеш, че тази чаша няма напълване. Аз хвърлих целия си живот в нея, половината свят, хиляди наложнички, цялото допустимо благосъстояние на земята. Здравето си хвърлих в нея – всичко, а тя остана празна. Защото това е чашата на желанията, сине, и тя в никакъв случай няма напълване… Всички ние имаме такава чаша. В гонене на следващото предпочитание хвърляме в нея здравето си, младостта, хубостта и щастието си. Тя е погълнала душевното ни успокоение, насладата от живота и в последна сметка, в случай че не я захлупим незабавно, ще погълне целия ни живот…
Картина (заглавна): Beggar Pleading to Heaven, 1958
